Лежат на покрива две керемиди - млада и стара.
Младата:
- Чичо, хайде да скочим от покрива!
- Чакай бе, по-добре да почакаме някой човек…
- Ето го бе, ето идва един по улицата, хайде да скачаме!
Скачат. Летят надолу и младата керемида ядосано крещи:
- Егаси, тоя е с каска….
- Младо и зелено си още, имаш много да се учиш. Сега ще ти покажа какво се прави в такива случаи. - усмихва се покровителствено старата керемида и тихичко подвиква на минаващият отдолу мъж:
- Ей, пич…
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!