Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес…
- йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес…
- йес,йес…
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую…
Иванчо нахълтва в спалнята на родителите си и ги заварва на калъп. Бащата отгоре, майката отдолу.
-Ехааааа, конче. Уха-ха. Мамо, тате, може ли и аз да играя с вас.
Нямало какво да правят майката и бащата и се съгласили. Яхнал Иванчо баща си, както го правят каубоите, а той продължил своите занимания. Не след дълго майката започва да стене. Иванчо:
-Уха-ха, тате. Много внимавай, защото точно на това място, обикновено падам от пощаджията...