Една сутрин старият ходжа се събужда и какво да види: оакал дънцето. Старост, нерадост. Хубаво, ама ще му отиде авторитетът... Какво ще каже ханъм?
- Вай, аллах - завайкал се той.
- Какво стана, ходжа? - събудила се ханъм.
- Какъв сън сънувах!
- Какъв?
- Сънувах, че на върха на джамията има дълга, дълга игла. На иглата - яйце. На яйцето - тепсия. А в тепсията съм седнал аз и се люлея - ха натам, ха насам!
- Вай, вай, ходжа - викнала ханъм. - Аз да бях, щях да се насера!
- А! - рекъл ходжата. - Анджък!
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
- Зайо, айде да се возим!
-Добре бе Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км/час и пита:
- Зайо, напика ли се от страх бе?
- Не бе, не бе!
Вдига вълкът 200 км в час.
- Напика ли са бе?
- Абе много бавно караш бе! - казал зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
- Напика ли са бее?
- Неее.
- Е ся ше са насереш кат ти кажа, че нямам спирачки!