Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение.
На следващия ден Марийка става и чете:
- Вчера скочих във водата и си намокрих колената.
- Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо.
Иванчо става и чете:
- Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата.
- А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката.
- Ами малко беше саламурата, госпожо.
Истинският път минава по въже, което е опънато не кой-знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.