Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...
Майка хванала детето си за единия крак го влачи по
стъпалата с надолу главата. Минава съседка и я пита:
- Защо го влачиш та нали ще му падне шапката?
- Спокойно, аз съм я заковала!