Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният цигулар го няма.
- Къде е първата цигулка? - вика диригентът вбесен.
Музикантите го гледат притеснено, сумтят...
- Ами как да ви кажем... той... абе... отиде в тоалетната да... накратко, да се самозадоволява.
Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види - вярно, оня се самозадоволява.
- Ама на какво прилича това! - възмущава се диригентът.
- Погледни се само! Срамота! И това ми било първа цигулка на оркестъра ми! Я по-високо ръката, по-гъвкаво в китката!