Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре...
А селянина:
- Не ща, не ща, не ми се яде...
МЪЖЕ срещу ЖЕНИ:
Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат:
- Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная...
- Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария.
- Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти...
-Знам... затова те отрових...