Един катаджия умрял.Отишъл при Свети Петър. Отворил старецът книгите и гледа:
- Я да видим какво пише тука! Ооо, какви са тия рушветчета, заяждания, фишчета? Ти май много мизерии си правил? Май си за ада, а?
Чел по-нататък:
- Ааа, тука си помагал на хората,справедлив си бил, така, така, май си за рая! Хм, какво да те правя? Абе, я вземи си избери къде да те пратя!
Нашият мислил, мислил, пък казал:
- Ами аз..., такова..., в ада може да ми е много лошо, ... в рая може да ми е много хубаво... Аз не може ли тука... на кръстовището?
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…