Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата:
- Антонина, Антонина, отвори ми!
Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента:
- Кой е?
- ТОЙ Е!
- Ей, кучето ми съвсем мързеливо стана...
- Защо мислиш така?
- Ами преди като искаше да го разхождам, идваше и ми носеше каишката. А сега идва и ми носи ключовете от колата.