- Синът ми е истинско чудо! - хвали се един баща. - На три
години е, но вече знае да чете, да свири на пиано и да
рисува.
- Моят е още по-добър - казва друг баща. - На три седмици е,
а вече знае, че животът е скъп, заплатите - малки,
данъците - високи, а атомната енергия всеки момент може да унищожи човечеството.
- Откъде си сигурен, че знае всички тези неща?
- Ами, непрекъснато плаче!
На двора играят момченце и момиченце. Момченцето казва:
- Гледай, аз имам лопатка.
- Аз пък имам кофичка.
- А аз имам камионче.
- Аз пък имам кукличка.
Момчето си сваля гащите, показва си бубата и казва:
- А виж пък аз какво имам!
Момичето си поглежда в гащите, вижда, че няма нищо и отива да се оплаче на майка си.
На другия ден протича следния диалог:
- Гледай, аз имам лопатка.
- Аз пък имам кофичка.
- А аз имам камионче.
- Аз пък имам кукличка.
Тук момчето отново си сваля гащите.
- А виж пък аз какво имам!
- Много важно. Мама ми каза, че като порасна, ще имам сто такива...