Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Три садистки обменят опит.
Първата: Прибирам се вкъщи, връзвам мъжа си за стола и един час пред него ходя гола.
Втората: Това е нищо! Прибирам се, събличам мъжа си чисто гол, слагам му един кучешки нашийник и го карам да ми лиже краката.
Третата: Ама, че сте жалостиви, срам ме е направо! Нима така трябва да се постъпва с тези животни? Аз например - прибирам се, завързвам го за стола, залепям му устата с тиксо и му разказвам два часа, как ми е минал деня, какво ми каза Мими, какво прочетох в "Космополитан", какви намаления на стоки видях в мола!