Баща и дъщеря излизат от крематориума и носят урна с прах. Дъщерята:
- Тате, хайде да поставим праха на баба на пианото. Тя така обичаше да слуша как свиря....
Бащата:
- Няма да стане, дъще. Ще го сложим в пясъчния часовник, нека гадината да поработи малко...
- Преди нашата сватба непрекъснато ми казваше, че съм твоето "слънчице", а сега всяка вечер се запиляваш в бирарията.
- Е, какво странно? От толкова слънце - жега. От жегата - жажда.