Седи си враната на елхата. Тича зайчето:
- Врано, какво правиш?
- Нищо не правя.
- Може ли и аз да седна тук, нищо да не правя?
- Сядай.
Зайчето седнало под елхата, кръстосало лапички...Притичала наблизо лисицата. Видяла зайчето и го изяла...
"Да-а-а, - мисли си враната, - забравих да кажа на зайчето, че за да не правиш нищо, трябва нависоко да седиш..."
На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея - млада девойка:
- Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е?
- Не, няма го.
- Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я.
- Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли?
- Не, просто малко си поплаках след това...