Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Ранно утро, изгрев, тишина. Езеро. На брега до пояс във водата стои мъж с въдица. Покрай него минава друг мъж, видял рибаря. Подхожда отзад и тихичко така, шепнейки пита:
- Какво е?
Рибаря се обръща и също така шепнешком отговаря:
- Сом....
- Кълве ли?
- Не, смуче....