Неделя, 4 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 19°
2014 год. За убийството на петима пазачи в затвора, на Андерс Брейвик му спряха Интернета.
Черен хумор 2,271 прегледа
Следващ →

Още вицове

По времето на Леонид Брежнев американският президент Роналд Рейгън посетил Москва. С пристигането си поискал от домакините си да му намерят място, където да може да тича рано сутрин около час. Като научил за това, Леонид Брежнев изявил желание и той да тича заедно с Рейгън рано сутрин. Рейгън нямал нищо против и на следващата сутрин те били заедно. Устроили си състезание по бягане и Рейгън, като по-спортна натура, се оказал по-бърз. Тогавашната съветска преса отразила събитието по следния начин. "...Нашият генерален секратар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев зае почетното второ място, докато неговият съперник, президентът на САЩ Роналд Рейгън, за голямо съжаление успя да се класира едва предпоследен." Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата 1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията. В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м. 2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно. В службата имате само обяд и то не безплатен. 3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата. В службата за добро поведение ви дават повече работа. 4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас. В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове. 5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове. В службата затова получавате мъмрене. 6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели. Опитайте се да го направите на работното си място! 7. В затвора е пълно с извратени и садисти. В службата ги наричат менажери... Двама приятели се срещат в рая. Единият казва, че е умрял от яд, а другият пък умрял от студ. На въпроса как така първият е умрял от яд, той отговорил, че връщайки се в къщи след командировка, само като влязъл през вратата и вече бил сигурен, че в къщата има чужд мъж. Ровил навсякъде, обърнал къщата наопаки, никого не намерил и взел, че умрял от яд. Приятелят му го укорил: - Абе, ако се беше сетил да отвориш хладилника сега и двамата да сме живи. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! - Моше, откъде имаш такъв хубав часовник? - Татко ми го продаде като беше на смъртното си легло.