На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
В болницата тече операция. Изведнъж се чува характерен електронен писък.
Хирургът:
- Бързо, електрошок!
Чува се познатият трясък, тялото подскача, но писукането не престава...
- Увеличете мощността! - нов удар, тялото отново подскача, писукането продължава.
- Бързо, отворете гръдния кош! Ще напраим пряк сърдечен масаж! - нарежда хирургът.
На стената на операционната се е подпрял един от асистентите и пуши цигара.
Хирургът:
- Какво правиш, ще изпуснем човека!
Асистентът:
- Ние отдавна го изпуснахме... зарежете го... а пищенето беше от моят пейджър, жената ми пращаше списък за покупките...