Колата на един човек била пълна таратайка, цялата затрупана с листа, вейки, стъкла, кал и кръв.
- Какво се е случило с колата ти?
- Попитал го негов приятел.
- Блъснах адвокат.
- Това обяснява кръвта, ами листата, вейките, стъклата и калта?
- Трябваше да го преследвам през целия парк.
Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."