Пътували в тайгата с шейна БРЕЖНЕВ, ТАЧЪР, РЕЙГЪН и ТОДОР ЖИВКОВ. По едно време след шейната се паявила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изподкожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Бражнев изваждайки шише водка от джоба си.
Събрали се трима старци и си говорели за секса. Първия старец се хвали:
- още го мога , мога го , като се съберем с бабата , тъй ми идва от вътре и ха да стане работата , колената ма заболяват и всичко се проваля , ама иначе си го мога като на млади години.
Втория старец и той се хвали :
-и аз го мога , като 20годишно момче съм , ама аха да стане работата с бабата и като захлопа сърцето , сърцето е виновно , но иначе го мога.
Третия старец и той нарежда похвали
- и аз го мога , ей го на , днеска прислужницата се навела да чисти и като ми се надупила , аз аха я награбя , а пък тя ми вика , стига господине , днеска за четвърти път вече , та и аз го мога ама паметта , паметта е виновна