Славчо отишъл на театър. Доходило му се, търсил, търсил, тоалетна никъде. Влязал в някаква стая, хора седят и си пият чай. Обърнал се той към стената и си свършил каквото му се правило. Излизайки казал:
- Е, и вие намерихте къде да пиете чай!
Беден студент горчиво плаче на трамвайната спирка. Към него се приближава бабка.
- Синко, защо плачеш?
- Загубих си трамвайния билет.
- Ето, вземи моя, недей да плачеш.
- Не - ридае студентът - в моя билет беше завита закуската ми.