Един ден Пена срещнала старата си дружка Мара, спряла я, па й рекла:
- Що си така угрижена, сестрице? Що й е на измъчената ти душица?
- Остави се, Пено, само лошотии ми доаждат до глава. Па при таа сексуална демокрация, що ни налегна сега, мой Ване се оказа сто процента инвалид - изплакала тя.
- Че как така, ма? Па скоро го видох и сума жилав ми се чини - учудила се Пена.
- Жилав ли рече? - разсмяла се Мара. - Де да беше така, сестро, а оно жилата му от бая време не стая!...
- Това ли било, Маро? Така кажи, де! - разсмяла се и Пена. - По тоя показател мой Вуте бие рекорда - триста процента инвалид!
- Как така триста процента, ма? - на свой ред се учудила Мара.
- Па много просто! Не стига дека жилата му не стая, ами преди месец се утрепа с моторо, потроши си пръстите и си преапа язико. Сама сметай!
Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри:
- Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас?
Първият:
- Ами, добре би било, да кажат - "Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината."
Вторият:
- Аз пък бих искал, да кажат - "Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел..."
Третият:
- Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: "Гледaй, гледай, той мърда!!!"