Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Студент починал и на небето Свети Петър го пита:
- В рая не мога да те пратя. Кажи в кой ад искаш в "студентския" или в "стандартния".
Студента отговорил:
- Аааа досега съм бил в студентски ад на земята, искам в стандартния.
Пратил го Свети Петър в стандартния ад. Там ядене, пиене, цигарки, мадами ... въобще лайф. Имало само един кофти момент: всяка вечер идвал един дявол и му забивал пирон в задника. Изкарал така една седмица студента и накрая не издържал. Отишъл при Свети Петър и го помолил да го премести в студентския ад. Съгласил се Свети Петър и го преместил. В студенския ад ядене, пиене, цигарки, мадами ... лайф, но най-важното вечер не идвал дявол да му забива пирони в задника. Прекарал студента 3 месеца така - много му харесало. Една вечер се появил един дявол с кофа пирони и го изкомандвал:
- Айде колега, сесия!