Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете ...
- А мислиш ли, че шарана помни нещо?
- Ей Иванчо браво бе, ти имаш 10 агнета данък за годината ей го на докара ги. Нека да ги преброим. 1,2,3,4,5,6,7,8,9, а... Ма тук са 9 бе? Я да ги преброим пак: 1,2,3,4,5,6,7,8,9. Ааа Иванчо тук са 9 бе?
- Е 9 де...9.
- Е да, но те трябва да са 10 бе.
- Е 10 де.
- Ама те са 9 бе.
- Е 9 де.
- Абе кой го намери този да повтаря след мен като папагал бе? Елате 9 човека я хванете по едно агне, виж сега Иванчо 9 човека си хванаха по едно агне аз съм 10 за мен няма агне. Защо за мен няма агне Иванчо?
- Епати за КУР ли ме държа та си не хвана и ти едно агне?