Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Върви си един човек и изведнъж намира старинна лампа.
- Оппа, тука нещо като в "Аладин и вълшебната лампа" става май....
Потъркал той лампата веднъж, потъркал я втори път - нищо не се случва. Засилил се да я хвърли, а отвътре се чува глас:
- Отпред търкай, дългата част на лампата!
Потъркал човекът предната част на лампата, а отвътре гласът продължава:
- По-силно търкай, бе, идиот! И по-бързо.
Изплашил се човекът и започнал още по-силно и по-бързо да търка....
- Още по-бързо, бе, тъпчо...
Още по-бързо започнал да търка човекът, а по едно време отвътре се чува:
- А-ахххх, кеффффф, а сега остави лампата на място и изчезвай!