Истинският път минава по въже, което е опънато не кой-знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.
На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата:
- Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...