На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
От английския печат.
Служителите в един общински зоопарк всеки ден, идвайки на работа се здрависвали с приветливия охранител на паркинга със 105 автомобилни места. Цената за паркомясто била 1 лира, но имало и места по 5 лири. Вечерта този охранител изпращал всички и затварял зоопарка. Той винаги се отличавал със спретнатост и прекрасно чувство за хумор.
Служителите в зоопарка били доста озадачени и даже разстроени, когато една сутрин не го видяли на обичайното му място. Позвънили в общината, за да разберат какво се е случило с техния винаги така дисциплиниран служител. Но отговора бил, че такъв служител не бил зачислен на щат... Този човек охранявал паркинга в продължение на 23 години.