Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига:
- Ало... да, скъпа... в сауната... с момчетата... да... до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър... добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си!
След малко пак се звъни. Същият вдига отново:
- Ало... да, скъпа... в сауната... да, с момчетата... ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де... знаеш къде са парите...
След известно време отново се звъни и пак той вдига:
- Ало... да, скъпа.... да, в сауната... да, с момчетата... да... до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си... знаеш къде са парите...
Сваля телефона от ухото си и пита:
- Абе пичове, чий е тоя мобифон бе?
Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."