Понеделник, 16 ноември 2026 | Хасково Предимно ясно 12°
Хасково България Светът Спорт Обяви Видео eTV

Путин иска империя – украинците свобода: Преговорите няма да спрат войната

1,035

Опитите войната на Русия срещу Украйна да бъде прекратена чрез преговори, стимули за Москва или териториални отстъпки от Киев се основават на погрешно разбиране за същността на конфликта. Войната не е за територии, а за целта на Владимир Путин да възстанови руския контрол над Украйна и да промени архитектурата на сигурността в Европа. Трайно прекратяване на огъня ще стане възможно едва когато Русия бъде убедена, че не може да постигне тези цели по военен път. Затова Западът трябва да се съсредоточи върху укрепването на стратегията на Украйна за ограничаване на способността на Путин да продължи

Украински преговарящи се срещнаха с американски пратеници и представители на Европа и НАТО в Абу Даби на 10 ноември 2026 г., преди началото на разговорите с Русия за прекратяване на повече от четири години война.

Докато преговарящите от САЩ, Украйна и Русия отново се срещнаха в Абу Даби, без да постигнат напредък към мира, е време честно да погледнем защо тези преговори се провалят и какво трябва да се направи вместо това.

Стимули като премахване на санкциите, възобновяване на доставките на руски газ за Европа или обещания за мащабни бизнес сделки с американски енергийни компании няма да накарат руския президент Владимир Путин да прекрати войната срещу Украйна. Напротив – подобни предложения биха го насърчили да продължи. Същото важи и за териториалните отстъпки от страна на Украйна, дори ако те бяха политически възможни, каквито всъщност не са. Те няма да заситят апетита му за още.

Тази война не е за някаква територия в Донбас, както твърди държавният секретар на САЩ Марко Рубио. Не е и за защита на рускоезичното население, както твърдят говорителите на Кремъл. Не става дума и за поправяне на някаква историческа несправедливост. В хилядолетната си история Украйна е била напълно подчинена в рамките на Руската империя малко над 120 години, а в Съветския съюз – едва 70 години. Историята на Украйна предхожда значително тази на Русия, а всяко позоваване на „справедливост“ би трябвало да гарантира свободата и суверенитета на страната, а не нейното подчинение.

Всъщност, както самият Путин е обяснявал, а говорителите на Кремъл многократно са заявявали, целта на войната е Украйна отново да бъде поставена под руски контрол, да ѝ бъде наложен постоянен „неутралитет“, властта в Киев да бъде сменена и да бъде отречено съществуването на украински език, култура и националност.

Става дума за възстановяване на Руската империя, в която Украйна е ключовият елемент. Това е опасност за цяла Европа, защото представлява нападение срещу свободата, независимостта и демократичните ценности. Освен това територията на бившата Руска империя не свършва с Украйна.

Исканията на Путин за пренаписване на европейската архитектура за сигурност – чиито основни принципи са били договорени както от Съветския съюз, така и от Руската федерация, включително по времето на самия Путин – не са нищо повече от опит да бъде признато правото на Русия да се намесва във вътрешните работи на съседните държави, независимо дали са членки на НАТО или не.

Твърденията на Путин, че сигурността на Русия е застрашена от съществуването на независими държави членки на НАТО по нейните граници, са просто прикритие за стремежа му да отнеме независимостта на тези страни.

Американският президент Доналд Тръмп многократно е заявявал, че иска да сложи край на войната в Украйна. Но за да я прекрати, първо трябва да я разбере.

Погрешно е да се смята, че Путин иска мир, че е готов на сериозни преговори или би приел разумно споразумение. Неоснователно е и убеждението, че действително се чувства застрашен от НАТО или че възможностите за доходоносни бизнес сделки биха го привлекли.

Също толкова погрешно е да се смята, че украинците са слаби, че са против президента Володимир Зеленски, че не могат да издържат по-дълго от Путин, камо ли да победят Русия.

Путин иска империя, украинците искат свобода. Всичко останало е подробност.

Не бива да очакваме Путин да подпише истинско мирно споразумение. Преговорите никога няма да доведат до такова. Той никога няма да приеме, че Украйна е суверенна и независима държава, че Зеленски е легитимният ѝ лидер или че между Русия и Украйна съществува международна граница, която трябва да бъде спазвана.

Но Путин би могъл да се съгласи на прекратяване на огъня, ако повярва, че продължаването на бойните действия ще доведе до унищожаването на самата Руска федерация.

Именно тук е ключът.

В романа на Ърнест Хемингуей „И изгрява слънце“ героят Майк Кембъл е попитан как е стигнал до банкрут. Отговорът му е: „По два начина. Постепенно, а после изведнъж.“

Украйна и Западът трябва да направят всичко възможно, за да покажат на Путин, че той вече постепенно губи войната и че, ако продължи, един ден ще я загуби окончателно и внезапно. Че никога няма да постигне амбициите си, но с продължаването на войната рискува да загуби самата руска държава.

Украйна има стратегия за това и тя работи. Тя се състои от три основни елемента:

Да бъдат лишени от финансови ресурси Кремъл и руската държава чрез удари по възможностите за износ и преработка на нефт и газ.

Войната да бъде пренесена на руска територия, така че руското общество да разбере, че това е истинска война, а не някаква стерилна „специална военна операция“.

Да бъде унищожена способността на руската армия да възстановява силите си и да продължава бойните действия.
Западът направи много, за да подкрепи Украйна, но не и необходимото, за да сложи край на войната.

Предоставихме оръжия, боеприпаси, разузнавателна информация и финансова помощ. Осигурихме средства чрез заеми, обезпечени със замразени руски активи. Определихме многогодишен график за прекратяване на европейските покупки на руски нефт и газ. Наложихме санкции на компании и организации, задържахме кораби и осуетихме хибридни атаки.

Но направихме всичко това колебливо, нерешително и без стратегия за победа.

Има прост начин да продължим напред: да укрепим съществуващата тристълбова стратегия на Украйна.

Трябва да направим всичко възможно, за да спрем продажбите на руски нефт и газ и да преследваме финансовите институции, които обработват свързаните с тях плащания, независимо къде се намират. Да приложим американския законопроект за санкции на сенатора Линдзи Греъм.

Да помогнем на Украйна да развие способностите си за нанасяне на удари на далечни разстояния, така че войната да достигне до руското общество, без да бъдат атакувани цивилни цели. Да позволим на Украйна да използва Starlink за тази цел, тъй като Русия така или иначе ще започне да разгръща собствена система от този тип.

Да предоставим на Киев разузнавателна информация и възможности за удари със среден и голям обсег, необходими за унищожаването на руската военна логистика.

Складове за боеприпаси и гориво, тръбопроводи, военни летища, самолети, ракетни установки, железопътни линии, мостове – всяка легитимна военна цел трябва да бъде поразена.

Украйна вече прави голяма част от това самостоятелно. Но ефектът би бил много по-голям, ако САЩ и Европа обединят усилията си, за да подкрепят и засилят въздействието на тази стратегия.

Путин няма доброволно да се откаже от целта си да подчини Украйна на Русия. Нито стимулите, нито преговорите, нито половинчатата подкрепа за Киев ще сложат край на войната.

Президентът Тръмп, който твърди, че иска да прекрати конфликта, трябва да осъзнае това.

Войната ще приключи едва когато Путин вече няма средства да я продължава. Стратегията на Украйна е да го лиши от тези средства. Това трябва да бъде и стратегията на Запада – без колебание.


Анализ на Кърт Волкър за Newsmax

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход