Техеран обмисля дали да напусне Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а сателитни снимки показват засилена активност в някои от неговите ядрени обекти. Може ли Иран да произведе атомна бомба?

Ядрената програма на Иран поражда редица тревожни въпроси. Неяснотите, свързани с количествата уран, обогатен до 60%, както и намаляващият надзор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) върху иранските ядрени съоръжения засилиха несигурността. Засега поне има някои признаци за дипломатически диалог.

Миналата седмица иранският президент Масуд Пезешкиан заяви в интервю пред американската телевизия Fox News, че Техеран е готов да намали запасите си от обогатен уран и да допусне международни инспекции на ядрената програма при условие, че бъде постигнато всеобхватно споразумение в рамките на международното право и Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Противоречиви изявления от Иран

За разлика от дипломатическата реторика на Пезешкиан, изявленията на някои военни и политически фигури в Техеран обаче сочат в друга посока. Мохсен Резаи, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, заяви, че действията на САЩ и Израел са създали основания Иран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), като същевременно подчерта, че все още не е взето окончателно решение. Това съобщи Press TV – основният сателитен телевизионен канал на иранското правителство, излъчващ на английски език.

На 19 септември британският вестник „Дейли Телеграф“, позовавайки се на сателитни снимки, съобщи, че Иран активно изгражда нови съоръжения и възстановява повредени такива. Сред тези обекти са „Талеган 2“ в комплекса „Парчин“ (югоизточно от Техеран) и комплекс, изграден дълбоко под земята в района на т.нар. планина Пикакс, близо до иранския ядрен обект в Натанз.

И двата обекта по-рано са били мишени на въздушни удари от САЩ и Израел по време на операцията „Епична ярост“. Съобщенията за възобновената там работа подхраниха спекулациите, че оборудване и обогатен уран може да са били прехвърлени още по-дълбоко под земята.

Вашингтон запазва твърда позиция. В изказването си пред Общото събрание на ООН на 22 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви: „Никога няма да позволя на Иран да притежава ядрено оръжие“.

Ефективно средство ли е дипломацията?

Достъпът до военни обекти и обхватът на инспекциите на МААЕ отдавна са сред най-оспорваните въпроси, свързани с ядрената програма на Иран. Ядреното споразумение от 2015 г., известно като Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), наложи значителни ограничения на Иран – в замяна на облекчаване на санкциите – с цел да се предотврати разработването на ирански ядрени оръжия. Разпоредбите относно инспекциите на военни обекти обаче предизвикваха постоянни критики от някои среди във Вашингтон, които в крайна сметка доведоха до оттеглянето на САЩ от споразумението през 2018 г. по време на първото управление на Доналд Тръмп.

Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност и бивш посланик на САЩ в ООН, заяви пред ДВ, че дипломатическите усилия на Иран са просто „параван“ за непроменената стратегия, следвана от страната. Според него Техеран никога не е прекратявал оръжейната си програма, а „МААЕ никога не е имала достъп до иранските военни бази, където се произвеждат критични компоненти, свързани с производството на оръжия“.

Болтън не смята, че едно евентуално оттегляне на Иран от Договора за неразпространение на ядреното оръжие ще промени каквото и да било, тъй като Иран нарушава това споразумение вече повече от три десетилетия. Единственият дългосрочен път към постигането на мир и сигурност в Близкия изток е свалянето на режима в Техеран“, подчертава Болтън.

Изпитание за религиозната реторика на Техеран относно ядреното оръжие

Официалното религиозно становище (фатва), забраняващо производството и складирането на ядрени оръжия, отдавна се използва в дипломатическата реторика на Техеран като доказателство за уверенията, че ядрената програма е с мирни цели. Фатвата беше потвърдена от Хаменей през 2019 г. – тогава той заяви, че производството и притежаването на ядрени оръжия са забранени.

Въпреки това, на фона на политическите събития в Техеран и мълчанието на Моджтаба Хаменей, след като той стана новият върховен лидер, възниква въпрос дали тази религиозна „червена линия“ остава в сила или е отстъпила място на нови съображения, свързани със сигурността.

През декември 2024 г. МААЕ обяви, че Иран е единствената държава без ядрена бомба, която разполага с уран, обогатен до 60%, като същевременно предупреди, че Техеран „драстично ускорява“ процеса на обогатяване. За производството на ядрени оръжия е необходима чистота от 90%.

Въпреки това, тъй като на МААЕ е забранено да извършва инспекции, никой не може да каже до какъв етап е стигнал Иран в момента. „Ако световният ядрен надзорен орган не може да наблюдава обогатения уран, никоя разузнавателна агенция не може честно да твърди, че знае дали Иран е взел окончателното решение да произведе бомба“, казва нидерландският експерт Тим Бош.

Елина Фархади