Нови правила за големите горивни инсталации, където попадат и ТЕЦ-ове влизат в българското законодателство. Но ще доведат ли те до по-строг контрол в Димитровград? И ще могат ли гражданите по-лесно да получават информация от РИОСВ–Хасково?

За хората в Димитровград темата не е нова.

Когато ТЕЦ „Марица 3“ работи, гражданите следят показателите за въздуха, особено за серния диоксид. При превишения започват въпросите: Какво е направила РИОСВ? Работила ли е сероочистката? Имало ли е нарушение? Проверен ли е ТЕЦ-ът?

Сега тези въпроси стават още по-важни.

На 29 септември 2026 г. Министерският съвет прие промени в наредбата, която определя правилата за емисиите от големите горивни инсталации. Промените са свързани с новите европейски правила за промишлените емисии.

Какво всъщност се променя?

Най-просто казано – Европа иска от големите промишлени предприятия по-строг контрол и повече прозрачност.

Новите правила предвиждат по-ясни изисквания за:

• емисиите във въздуха;
• работата на инсталациите;
• контрола върху предприятията;
• изключенията от нормите;
• мониторинга;
• информацията, която трябва да бъде достъпна за обществото;
• участието на гражданите при определени процедури.

Предвиждат се и по-добри възможности за гражданите да оспорват определени решения или бездействия на институциите.

Но това не означава, че от 30 септември всички нови изисквания автоматично започват да се прилагат към „Марица 3“.

За съществуващите централи има преходни срокове и различни правила според конкретното разрешително.

А какво става, ако сероочистката на „Марица 3“ спре?

Това е един от най-важните въпроси за Димитровград.

Сероочистката има задача да намалява количеството серен диоксид, който се отделя във въздуха.

Ако тя не работи или работи недостатъчно, това може да има пряко значение за емисиите.

Затова при такъв случай РИОСВ трябва да провери не само въздуха в града, но и какво се случва вътре в самата централа.

Новите европейски правила не казват, че при всяко спиране на сероочистката ТЕЦ автоматично се изключва. Те обаче въвеждат изрично задължение горивната инсталация да бъде спряна без забавяне, когато нарушение на условията на разрешителното създава непосредствена опасност за човешкото здраве или непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда. За ТЕЦ, чиято работа зависи от ефективната работа на сероочистващата инсталация, това означава, че при невъзможност да се гарантира съответствие с разрешителното не може просто да се продължи нормалната работа на котела.

Но има един голям проблем – доверието в РИОСВ

Точно тук новите правила се сблъскват с реалността в Димитровград. В момента част от гражданите нямат доверие на РИОСВ–Хасково. Причината не е само в споровете около контрола върху „Марица 3“.

Има и конкретен случай с достъпа до информация. През тази година беше поискан достъп до информация за контролната дейност на РИОСВ–Хасково спрямо ТЕЦ „Марица 3“. Вместо информацията да бъде предоставена безпроблемно, инспекцията определи цена от 500 евро.

Този акт е обжалван пред Административен съд – Хасково.

Делото беше разгледано на 25 септември 2026 г., а окончателният изход от спора предстои.

И това не е първият подобен случай

Проблемът е, че случаят с 500-те евро не е изолиран.

Програма „Достъп до информация“ връчи на РИОСВ–Хасково антинаградата „Катинар“ заради практиката ѝ при предоставяне на информация, свързана с контрола върху ТЕЦ „Марица 3“.

Според ПДИ през последните години са били искани не веднъж суми за предоставяне на информация за контролната дейност на институцията върху централата. ПДИ посочва именно тези случаи като пример за ограничаване на достъпа до информация за контролната дейност на инспекцията.

Така се стига до един много прост въпрос:

Как гражданите да контролират институцията, ако трябва да плащат стотици евро, за да разберат какво е направила тя?

Ще даде ли новата европейска рамка повече информация на гражданите?

Това е една от важните промени.

Новите европейски правила поставят по-голям акцент върху прозрачността и достъпа до информация за големите промишлени предприятия. Предвижда се повече информация да бъде достъпна по електронен път и публично.

Става дума за информация, свързана например с:

• разрешителните;
• условията за работа;
• емисиите;
• мониторинга;
• дерогациите и изключенията;
• контрола върху предприятията.

ЗДОИ продължава да действа.

Новата европейска рамка обаче поставя много по-силен акцент върху това информацията за промишленото замърсяване да бъде достъпна за обществото. Именно тук ще бъде интересен и резултатът от делото за 500-те евро.

Какво могат да правят гражданите?

При следващо превишение на SO₂ например гражданите могат да поискат от РИОСВ конкретна информация:

1. Работил ли е ТЕЦ „Марица 3“ в момента на превишението?

2. Работила ли е сероочистката?

3. Имало ли е авария или проблем със сероочистката?

4. Какви са били данните от измервателните системи на ТЕЦ-а?

5. Извършила ли е РИОСВ проверка?

6. Какво е установила проверката?

7. Има ли нарушение на комплексното разрешително?

8. Дадено ли е предписание?

9. Наложена ли е санкция или друга мярка?

10. Ако няма нарушение – на какви данни се основава този извод?

Това са много по-конкретни въпроси от просто:

„Замърсява ли ТЕЦ-ът?“

Какво печели Димитровград?

Ако новите правила бъдат приложени реално, гражданите могат да получат по-голяма възможност да следят какво се случва с големите промишлени предприятия.

Най-важното е:

повече информация;

повече прозрачност;

по-ясни правила за работа на предприятията;

по-голямо участие на гражданите при определени процедури;

по-добър достъп до правосъдие.

При определени условия новите правила предвиждат и възможност хората да търсят обезщетение за вреди върху здравето, причинени от незаконно замърсяване. Това обаче не означава автоматично обезщетение при всяко превишение. Трябва да бъдат доказани конкретните законови предпоставки и връзката между нарушението и причинената вреда.

Истинският въпрос е как ще работи контролът

Новата наредба сама по себе си няма да реши проблема със замърсяването.

Правилата могат да бъдат по-строги.

Но ако контролът на институциите не е ефективен, резултатът за гражданите няма да се промени. Затова за Димитровград предстои важен тест. При следващо превишение на SO₂ гражданите ще могат да попитат:

Какво се случи?

Работеше ли ТЕЦ-ът?

Работеше ли сероочистката?

Какви бяха данните?

Какво направи РИОСВ?

Имаше ли нарушение?

Какви мерки бяха предприети?

И най-важното:

Ще могат ли гражданите да получат отговорите без да се налага да плащат стотици евро, за да разберат как институцията е изпълнила задълженията си?

Това е големият въпрос след приемането на новите правила.

Защото контролът не трябва да бъде само работа на институциите. Гражданите също трябва да могат да проверяват как се упражнява този контрол.

А в Димитровград именно това ще покаже дали новата нормативна рамка ще остане само на хартия, или действително ще промени начина, по който се контролира замърсяването.

От ТУК може да видите самата директива на български, в нея текстовете които засягат тецовете са:

Конкретно за ТЕЦ и сероочистката

1. Чл. 8 – нарушения на условията на разрешителното и спиране на инсталацията
2. Чл. 14 – условия в комплексното разрешително
3. Чл. 15 – нормите за допустими емисии и BAT-AEL
4. Чл. 21 – кога задължително се преразглежда/актуализира разрешителното
5. Чл. 23 – контрол и проверки
6. Чл. 24 – публичност на разрешителното и информацията
7. Чл. 26 – участие на обществеността
8. новите разпоредби за достъпа до информация, жалбите и достъпа до правосъдие
9. преходните правила за съществуващи инсталации – особено важни за „Марица 3“
10. разпоредбите за емисионните нива и новите BAT заключения.