Георги Кулов проследява хилядолетната история на рудодобива в Източните Родопи – от медно-каменната и бронзовата епоха до времето на Османската империя

Източните Родопи пазят следи от човешко присъствие и труд от най-дълбока древност – в крепости и светилища, в стари пътища и селища, но и под земята. Рудници, галерии, шлака и останки от пещи свидетелстват за един поминък, който, както показва Георги Кулов, е съпътствал живота на хората в този край в продължение на хилядолетия.

В началото на студията си „Древното рударство в Кърджалийско“ авторът поставя тази дейност в широкия исторически контекст на Родопите: „Рудните богатства на източно-родопската област са давали поминък на местното население от най-дълбока древност до наши дни. Вероятно първите опити за рудодобив датират от медно-каменната епоха, когато номадски групи са издирвали злато и сребро, медна и оловна руда в полиметалните находища в Звезделското, Маджаровското и Гюмюрджинското рудни полета.“

Рударството тук не е кратък епизод, а поминък с дълга история. Кулов отбелязва, че най-ранните археологически свидетелства за него достигат до края на бронзовата епоха.

Особено любопитни са следите край Седефче, Момчилградско: „Това са преди всичко керамични фрагменти от късната античност и Средновековието, сред които в малки количества се откриват и такива от края на бронзовата епоха. Те са декорирани с техника „фурхеншних“ от XIII–XII в. пр.Хр. Добивът на руда, който тук е с високо съдържание на сребро се е извършвал в открит рудник. Непосредствено до него се е получавал и металът, за което свидетелстват парчета шлака.“

Следите от древния рудодобив са впечатляващи и на други места. В околностите на село Хухла, Ивайловградско, авторът описва огромни насипи, останали от златодобивна дейност: „Впечатляващи и днес с размерите си са грамадните купчини от огромни валуни в местността „Големия чакъл“, въпреки че обемът им е силно намалял, поради изземването на камък за строителството на язовирната стена на яз. „Ивайловград“.“

От тези находки Георги Кулов преминава към разказа на Херодот за похода на персийския цар Дарий и за каменните грамади, оставени от войската му край река Артескос, която авторът идентифицира с Арда.

Георги Кулов допуска, че описаното от древногръцкия историк може да има връзка именно със следи от златодобив: „Като се има предвид, че в указания от Херодот ареал при сливането на трите реки няма други паметници, съответстващи на описаните от историка, явно се касае за следи от златодобив по р. Арда, които преданието е свързало с Дариевата войска.“

Сред най-значимите обекти, разгледани в студията, е рудникът при Ада тепе край Крумовград: „Безспорно най-добре проученият открит рудник за добив на злато в сърцето на Източните Родопи е този при Ада тепе, Крумовградско.“

Според приведените от автора изследвания златодобивът на Ада тепе започва още в началото на XV век пр. Хр. Добивът се извършвал по открит способ, а край върха е съществувало сезонно селище. „За експлоатация на златоносните руди е използвана отдавна известна техника, при която с помощта на огън рудосъдържащите скали се нагряват. Скалите се напукват и златосъдържащата руда се извлича. Намерени са каменни инструменти.“

Не по-малко интересни са старите рудни галерии под връх Асара край село Стремци. Кулов посочва, че общата им дължина достига 301 метра и че имат пет входа и няколко комина. Тук археологията се среща и с една находка, която отваря въпроса колко назад във времето може да бъде отнесена експлоатацията им: „Притежаваме информация, че при проникването в рудника преди 40 години в него е открита сребърна монета на Александър Македонски. Възможността рудните галерии да се датират в епоха, предхождаща римската е твърде привлекателна.“

В Източните Родопи са добивани не само благородни метали. Георги Кулов посочва находища на антимонит, вероятен добив на арсенопирит и данни за други руди, използвани в древната металургия.

Археологическите следи са разпръснати върху значителна територия: „Следи от рудодобив от късната античност са ни известни още от гр. Ардино, с. Ахрянско, Ардинско, с. Биволяне, Момчилградско, с. Габрово, Ардинско, с. Попско и с. Покрован, Ивайловградско.“

За обработката на добитата руда свидетелстват шлака, останки от пещи, стопилки и метални предмети. Тези находки допълват сведенията за рударството и показват, че добивът и обработката на металите са били свързани дейности.

„Наред с остатъците от рударство, при теренни обхождания са констатирани археологически материали, свидетелстващи за древен металодобив и металообработка.“

Особен интерес представляват и древните инструменти. Кулов посочва медни брадви-чукове, намерени край крепостта „Устра“, както и в районите на Равен, Татул и Кирково. Това са преки свидетелства за труда на хората, занимавали се с рудодобив.

Авторът проследява рудодобива и през османския период, за който документалните свидетелства вече са значително повече.

„В първите векове на османското господство рудодобивът в планината продължава да се развива. Османски документи недвусмислено свидетелстват за това.“

Особено ценен е регистър от 1614 г., в който се посочва „маданджийско“ население в редица селища на Източните Родопи. Зад сухата статистика се появяват и конкретни хора. В документите са запазени имената на работещи в мината край Гюмюрджина:

„Между тях намираме имената: Яни Пенчо, Костадин Пенчо, Димитри Вад, Дик Обелян, Манол Йован, Младен Димитри, Стою Папазлъ, Атанас Койчо и др.“

Запазените имена придават на документалните сведения особена стойност. Зад данните за рудници и добив застават конкретни хора, за които тази работа е била всекидневен поминък.

Георги Кулов обръща особено внимание и на организацията на рударството в Османската империя, включително на законодателството от времето на Сюлейман I. В определени периоди обаче местното население престава да се занимава с рудодобив и се налага привличането на чужди рудари.

„Високата порта е принудена да засели рудари чехи. Околното население на гр. Мадан е запазило спомен за тях. Жителите твърдят, че чехите са работили в средата на XIX в.“

В края на студията Георги Кулов обобщава археологическите и документалните свидетелства и ги свързва с развитието на Източните Родопи през различните исторически периоди: „Този кратък преглед на рудодобива в Източните Родопи навежда на изводи, които касаят цялостното развитие на региона през античността, Средновековието и Османския период.“

„През медно-каменната, бронзовата и ранно-желязната епохи основен обект на добив са благородните метали, както и елементите за бронзови сплави.“

Археологическите данни сочат, че през римската епоха и късната античност следите от металургия стават значително повече. Това говори и за нарасналото значение на рударството като поминък на местното население.

Финалният извод на Георги Кулов за османския период е ясен: „Що се отнася до Османския период източниците са предимно документални. Те свидетелстват, че с този поминък се е занимавало местното българско население.“

Студията „Древното рударство в Кърджалийско“ събира археологически находки, сведения от антични автори и османски документи, за да проследи един от старите поминъци в Източните Родопи. Старите галерии, шлаката, инструментите и имената, запазени в регистрите, очертават историята на хората, които векове наред са търсили и обработвали рудните богатства на този край.

Снимка 1. Отвали от древен златодобив при устието на р. Арда до гръцкото с. Мила в местността Малкия чакъл

Снимка 2. Вход към галерия на античен рудник за злато до с. Стремци, Кърджалийско

Бележка: Цитатите в текста са от студията на Георги Кулов „Древното рударство в Кърджалийско“, с. 64–69, Кърджали на историческата карта. Габрово: Екс-Прес, 2019. 568 с. ISBN 978-954-490-653-5.

проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ