Погледнете тези три женски фигури.

Кърджалийци ги наричат Трите музи. И около тях се е родила една от онези градски истории, които не можеш да намериш написани върху табела, но които си струва да бъдат разказвани.

Легендата ги свързва с три жени – Станка Димитрова, Кера Милушева и Кирилка Димитрова.

Три жени. Три различни съдби. Три различни пътя към културата.

А най-интересното е, че около самите Три музи са разположени именно три културни институции, свързани с живота и делото на тези три жени.

От едната страна е Художествената галерия, която днес носи името на Станка Димитрова.

От другата е някогашният Дом на книгата, в чието създаване участва Кера Милушева.

А от третата страна е Регионалната библиотека „Никола Вапцаров“, чийто директор дълги години е била Кирилка Димитрова.

И изведнъж Трите музи вече не изглеждат като случайно поставени фигури.

Те стоят в средата.

А около тях са трите институции.

Галерията.

Домът на книгата.

Библиотеката.

И зад всяка от тях стои една жена.

Първата е Станка Димитрова.

Тя е художник, но делото ѝ далеч надхвърля собственото ѝ творчество. Благодарение на нейната упоритост, усет и любов към изкуството в Кърджали се създава изключително ценен художествен фонд.

Днес в галерията се пазят произведения на едни от най-големите имена в българското изобразително изкуство – сред тях Владимир Димитров–Майстора и Иван Мърквичка.

Тук се съхранява и една изключителна ценност – единственият рисуван портрет на цар Борис III, който се пази в България.

И всичко това до голяма степен е заслуга на Станка Димитрова.

Тя търси, събира, убеждава, откупува. Разбира, че една картина не е просто предмет. Тя е памет, която трябва да бъде спасена.

Затова Станка Димитрова не просто оставя името си на галерията.

Тя оставя нейното съдържание.

Оставя съкровище на Кърджали.

Втората жена е Кера Милушева.

Нейният свят е светът на книгата.

Тя посвещава голяма част от живота си на книгоразпространението в Кърджали и участва в създаването на Дома на книгата.

Днес може би ни е трудно да си представим колко важна е била тази мисия.

Във време без интернет и електронни книги, книгата е трябвало физически да стигне до човека.

До града.

До селото.

До ученика.

До читателя.

И зад този път на книгата са стояли хора като Кера Милушева.

Третата жена е Кирилка Димитрова.

Нейното име остава свързано с библиотеката „Никола Вапцаров“.

Като неин директор тя участва в години на разрастване и развитие на библиотечното дело в Кърджали. Време, в което библиотеката не е просто място за заемане на книги, а истински духовен център на града.

И тогава всичко си идва на мястото.

Станка Димитрова – галерията.

Кера Милушева – Домът на книгата.

Кирилка Димитрова – библиотеката.

А в средата – Трите музи.

И тук легендата става още по-красива.

В една от най-древните гръцки традиции музите първоначално също били три – Мелета, Аойда и Мнема.

Размисълът.

Песента.

Паметта.

И може би точно последната дума е най-важната.

Памет.

Защото какво правят една галерия, една книга и една библиотека?

Пазят паметта.

Картината пази един миг.

Книгата пази една мисъл.

Библиотеката пази хиляди човешки гласове.

А хората като Станка Димитрова, Кера Милушева и Кирилка Димитрова правят така, че всичко това да остане и след тях.

Затова дали тези три фигури действително са създадени като техни образи, може би не е най-важният въпрос.

По-важното е друго.

Кърджали е избрал да ги свърже с тях.

Трите музи стоят в центъра, а около тях са трите институции, на които тези три жени са дали част от живота си.

Едната е оставила на града изкуство.

Другата – път към книгата.

Третата – дом за знанието.

А заедно са оставили нещо много по-голямо.

Паметта на Кърджали.

Георги Кючуков