Пиратките и фойерверките отдавна са символ на празнична еуфория, но зад шума и светлината се крие риск, който често остава подценен. Той засяга не само хората, но и животните – домашни и диви, за които новогодишната нощ може да се превърне в истинско изпитание и мъчение.
Експерти от природозащитни организации напомнят, че силният и внезапен шум причинява остър стрес, паника и дезориентация при животните. Домашните кучета и котки често изпадат в неконтролируем страх – треперят, крият се, отказват храна, опитват да избягат. Всяка година се губят животни, които в паника прескачат огради, чупят прозорци или се хвърлят на пътя.
За дивите животни ефектът може да бъде още по-драматичен. Христина Клисурска от Зелени Балкани напомня, че продължителният шум, който трае с часове, е особено опасен. Пример за това е случай от миналата година, когато над хиляда чинки са били събудени от новогодишната заря. Уплашени и дезориентирани, птиците не са успели да се ориентират в тъмното и са се блъскали в дървета и препятствия,, което е довело до масова смъртност.
Проблемът не се изчерпва само с животните. Пиротехниката крие риск и за хората – особено за деца, възрастни хора и хора със здравословни проблеми. Силните взривове могат да предизвикат паник атаки, рязко повишаване на кръвното налягане, проблеми със съня и тревожност. Всяка година спешните отделения отчитат и инциденти, причинени от неправилна употреба на пиратки.
От Четири лапи определят шумните празненства като източник на масова паника за животните. Фондацията от години призовава за отказ от пиратки и фойерверки и настоява за по-тихи и отговорни начини за празнуване.
„Вярваме, че радостта от празниците не се измерва в децибели, а в грижа и споделеност“, казва Деница Славова от организацията. По думите ѝ, все повече хора подкрепят идеята, че празникът може да бъде светъл и без взривове.
Част от този апел е и инициативата „Движение 2040“, която насочва вниманието към необходимостта от трайна промяна в отношението към пиротехниката. Според прогноза на изкуствен интелект, цитирана от фондацията, едва през 2040 г. шумът от фойерверките би могъл да отшуми. От „Четири лапи“ обаче вярват, че това може да се случи много по-рано, ако повече хора поемат личен ангажимент и подкрепят идеята за празници без пиротехника.
Към призива се присъединява и Българско дружество за защита на птиците, което апелира: „Изберете светлина в сърцето, а не взривове в небето“.
Посланието е ясно – пиратките не са безобидно забавление. Те носят страх, болка и риск, който често остава невидим. Всеки отказ от пиротехника е малка, но важна стъпка към по-безопасни празници – за хората, за животните и за средата, в която живеем.
Фойерверките често се възприемат като „по-безопасната“ алтернатива на пиратките, но ефектът им върху животните е същият. За тях няма разлика между контролирана заря и хаотични взривове – и двете означават силен шум, светкавици и внезапна заплаха. Птиците напускат местата си за нощуване, губят ориентация и изразходват огромно количество енергия в студено и тъмно време. Домашните животни изпадат в паника дори при далечни фойерверки, защото чуват звуците много по-силно от хората. Когато зарите се повтарят в продължение на часове, стресът става хроничен и опасен. Затова експертите напомнят, че истинският празник не е в светлината в небето, а в отговорния избор – такъв, който не причинява страх и страдание на онези, които нямат как да се защитят.
Затова все повече градове и общности по света търсят алтернативи – светлинни шоута с дронове, лазерни проекции, музикални събития или символично отброяване без взривове. Те показват, че празничната атмосфера може да бъде създадена и без шум и риск.
Изборът дали да използваме фойерверки не е просто личен вкус, а решение с последствия. Когато изберем по-тихо посрещане на Новата година, даваме шанс празникът да бъде радостен за всички – включително за животните, които споделят нашия свят, но нямат глас да кажат, че ги е страх.
Фрогнюз
