Оставката на кабинета „Желязков“ отваря нов етап за институциите и за политическите сили. Сега държавата влиза в процедура, която трябва да покаже дали парламентът може да излъчи ново управление или неизбежно върви към избори. Следващите стъпки вече са строго конституционни, но политическото съдържание зад тях ще бъде решаващо.
Какво следва след оставката на кабинета „Желязков“?
След подаването на оставка от кабинета „Желязков“ започва конституционна процедура по чл. 99 от Конституцията. Президентът първо приема оставката и провежда консултации с всички парламентарни групи. Целта е да се установи дали парламентът може да излъчи ново стабилно мнозинство.
Първият проучвателен мандат се връчва на най-голямата парламентарна група – ГЕРБ–СДС. Тя има право да предложи премиер и състав на кабинет. Ако групата осигури подкрепа, парламентът гласува новото правителство. Ако мандатът бъде върнат или падне при гласуване, процедурата продължава.
Вторият мандат отива при ПП–ДБ като втора политическа сила. Формулата е същата: те могат да предложат кабинет, който да бъде гласуван в Народното събрание. Ако и този опит се окаже неуспешен, започва последната фаза.
Третият мандат е по избор на президента. Той може да го даде на всяка парламентарна група – малка или голяма. Това е последният шанс в рамките на този парламент да бъде съставено редовно правителство. Ако и третият мандат се провали, Конституцията задължава президента да разпусне Народното събрание.
При разпускане на парламента държавният глава назначава служебно правителство. То има ограничени правомощия, но управлява държавата до провеждането на избори и събирането на нов парламент. Служебният кабинет не може да прави законодателни промени, но може да приема постановления, да работи по бюджета и да представлява страната в международни отношения.
Така оставката на кабинета „Желязков“ поставя началото на процес, който може да доведе до ново парламентарно мнозинство или до предсрочни избори, ако политическите сили не намерят компромис.
Какво следва, ако България отиде на предсрочни избори?
Ако и трите проучвателни мандата за съставяне на кабинет се провалят, изборите стават неизбежни. В този момент президентът разпуска Народното събрание. Това означава, че парламентът прекратява работата си и не може да приема закони.
След разпускането на парламента държавният глава назначава служебно правителство. Служебният кабинет управлява временно и подготвя страната за провеждане на свободни и честни избори. Той администрира процеса по организацията на изборите, поддържа функционирането на институциите и осигурява приемственост в управлението.
Кой може да бъде служебен министър-председател?
По действащия текст на Конституцията служебен премиер може да бъде назначен само измежду следните лица:
- председателя на Народното събрание;
- управителя или подуправител на Българската народна банка;
- председателя или заместник-председател на Сметната палата;
- омбудсмана или негов заместник.
В настоящата политическа ситуация най-обсъжданата и вероятна хипотеза е за служебен премиер председателя на Народното събрание Рая Назарян. Той съставя служебен кабинет по своя преценка.
Въпреки това президентът разполага с Конституционно право да избере и някоя от другите институционални фигури.
Нови предсрочни избори
Президентът определя дата за предсрочните избори. Тя трябва да бъде между 2 и 3 месеца след разпускането на парламента. През това време политическите партии влизат в кампания. Избирателите решават състава на следващото Народно събрание.
След изборите новият парламент полага клетва, формират се парламентарни групи и започва новият цикъл по връчване на мандати. Тогава процесът се връща към първата стъпка – президентът отново провежда консултации и връчва проучвателен мандат на най-голямата политическа сила.
Ако след новите избори се появи стабилно мнозинство, страната ще има редовно правителство. Ако не – политическата нестабилност може да продължи, особено в година, в която предстоят важни решения, включително бюджетни процедури и подготовка за присъединяване към еврозоната.
