Пролет, пролет... След теб идва лятото и това те прави адски изтощителна...

Започваме да разгръщаме страници с диети, да се прибираме с огромни торби плодове и да се ужасяваме как ни стоят клинчетата. Особено след тази угоителна и подтискаща зима, в която единствената радост е да си хапнеш нещо сладко...Или просто да хапнеш нещо.

Вчера вече ми писна да се опитвам да бъда стройна Дюканка. Мислих, мислих и реших: Като ще си остана без тънка талия и ще изживея поредното лято с паласки и ориенталско дупе, може поне да се докарам малко в тена.

За да не лъсна като току-що омесен тутманик по потник...

И започнах да умувам как да съчетая това чудо - солариум с малкия град, малката заплата, малкото време и ... голямото тяло.

Разпитах, една приятелка ме осветли че има ултра стар солариум в крайния квартал на града, но с гарантиран резултат (приятелката заголи тазови кости и потвърди ефекта от 4ри посещения с добър загар), само да имаш 5 лева и търпение да се печеш 30-40 минути.

Защо пък не, викам си аз. Ако не е тоя солариум кога през деня ще седя 40 мин без да правя нищо?

С мъка заделих една банкнотка и след работа се пъхнах в импровизирания двор-студио. Крайно еуфорична и амбицирана се засилих към първата женска която видях в този "частен дом", който с нищо не подсказваше някъде вътре да има онзи специален уред.

- Добър ден! Аз съм за солариума!

- Аа...Да,да..Илати... - Помъкна се по чехли и анцуг една леля, светна една лампичка и аз видях нещастен опит килер да се преобразува във нефункциониращ фризьорски салон.

- Сиднети, изчакайти.. - Любезно махна лелята и влезе в съседна вратичка.

С премрежен поглед в избелял плакат около 10 минути и доста шумове видях лелята да излиза запъхтяна и каза:

- Значи, можи да влизати, тука има закачалка, там са очилата, там има чехлички, тва я копчиту, ако усетити чи много въ пиче на лицету, а отука можи да си открехвати ако ви стани многу топлу. Заключети са. - Каза лелката и излезе.

Из тъмната стаичка се разнесе някакъв нелеп запис на щурци и горски птици за релакс идващ от едно мп3 скрито до прозореца.

Вече нямах усмивка. Един стар жълт току-що забърсан хоризонтален солариум зееше застрашително към мен и искаше да ме лапне. Плексигласът му беше напукан тук там и залепен със тиксо и правеше още по-страшна огромната му паст. В края на стаята върху едно малко детско столче стоеше един самотен вентилатор. Бучеше доста и допълваше разпаднатия вид на остарялата система. С леко притеснение реших да не се предавам и внимателно се разположих в устата на съоръжението и предпазливо притворих капака над себе си. И така...Отпуснах се и не спирах да си се представям с хубав тен. Така 20 мин. В един миг нещо по дупето ми стана доста горещо. "Трай бабо за хубост"-викам си. Изчаквах упорито да се убедя дали наистина ме боли... Изчаквах изчаквах. Викам си "Дръж са! Имаш още 10 минути! Пари си давала! И търпя... По едно време се разнесе аромат на сръбска скара... Стиснах очички и мнооого внимателно отлепих задните си части от светещата поврхност. Усещах го здраво зачервено и доста болеше. След минутка соларума угасна. Станах и се погледнах в огледалото. Яркочервена черта с размер на химикалка прорязваше лявата част на дупето ми. Е това е да си тъпо и упорито! Нахлузих дънките, грабнах си якето и набързо бутнах 5 лв на жената.

Имах среща с приятелки. Всяка крачка докосваше ръба на дънките до болезненото място. Остана само да се моля, да има алкохол и много меко сепаре...

Ани Капи