Всяко лято чакаме огромен прилив на чуждестранни туристи у нас. И тази година не е изключение. Чуждестранното присъствие наистина се усеща - както в големите курорти по Черноморието, така и в малките населени места. Преобладават руски, румънски, сръбски и немски туристи.

На път към морето по магистралата се разминаваме с автомобили с най-различни чуждестранни регистрационни номера. Още с пристигането се усеща онова странно чувство, което погъделичква всеки, попаднал не на мястото си. Заобиколени сме от хора, навсякъде се чува детски смях, усеща се уханието на морето. Впоследствие осъзнаваме, че не успяваме да доловим абсолютно никаква българска реч.

Както из оживените улици, така и на плажа изключителна рядкост е да се срещнеш с българи, освен ако не са част от персонала на някое заведение или хотел. В един момент си задаваш въпроса „Къде съм?”. 

Родните търговци са най-големите фенове на чужденците. В Бяла са наясно, че руснакът например няма абсолютно никаква представа за цените на стоките у нас и затова стабилно ги надуват. Започвайки от сувенирите, минавайки през плажните играчки, до доматите и краставиците на бабичката на улицата. Естествено тези номера не успяват да минат пред сънародниците, решили да се насладят на родното крайбрежие. Има недоволство, тук там пазарлъци и някой и друг неприятен коментар. Да оставим доматите и краставиците настрана, а какво става с

морските дарове?

В този ред на мисли стигаме и до черноморските ресторанти. Дори пържена цаца няма. Един непринуден разговор със сервитьор ни оставя смаяни. Човекът беше така добър да ни предупреди да не си поръчваме риба в момента, тъй като разполагали с остатъчни количества и чакали зареждане на следващия ден. Сподели с нас и това, че всъщност е изключителна рядкост да намериш риба, уловена във водите по нашето крайбрежие. Масово морските дарове били вносни.

Това се потвърждава и от стоката в един от хипермаркетите, от който си купихме черноморска мида с холандски произход. Продавачът ни осведоми, че за своите 5 години в магазина не е виждал черноморска риба, уловена в България. Масово се внасяло от САЩ, Гърция, Португалия и Мароко.

В един момент какво се получава: уж си в България, а сякаш не си. Чужда реч, чужда храна, чужди маниери. Единствено трибагреникът, развяващ се тук там на няколко къщи успява да ти припомни къде си. 

Петя Антонова