Австрийският физик Стефан Търнър(Stefan Thurner) от Медицинския университет във Виена се заинтересувал от "закона на Паркинсън", съобщава Physicsworld.

Откривайки, че административната работа днес отнема 5 пъти повече време, Търнър си спомнил за един от полушеговитите "закони на Паркинсън".

През 1955 г. британският историк и изследовател на публичната администрация Сирил Паркинсън публикувал статия, в която твърди, че ефективността от работата на административния орган зависи от количеството на неговите членове.
Ако те са повече от 20 - органът е безполезен.

Търнър и колегите му Петер Климек (Peter Klimek) и Рудолф Ханел (Rudolf Hanel) си поставили задачата емпирически да докажат този закон и да разработят неговия математически модел.

Изследователите съпоставили ефективността от работата на 197 правителствени кабинета на различни страни в света.
Те се основавали на такива параметри като използвания от ООН индекс на човешкото развитие (Human Development Indicator), по който се определя средния жизнен стандарт в дадена страна, и критериите на Световната банка за определяне на показателите на държавно управление (Worldwide Governance Indicator).

Броят на членовете на правителствата варирал от 5(Лихтенштайн и Монако) до 54 човека (Шри Ланка).

Учените открили, че колкото е по-многочислен даден кабинет, толкова по-нисък е всеки един от показателите.
Така било разкрито, че в страни с високи показатели по правило в правителството влизат по-малко от 20 човека, което може да служи за доказателство на "закона на Паркинсън".

В малкия списък на изключенията са Австралия, Канада и Нова Зеландия, имащи високи показатели и правителствени кабинети съответно от 27, 32 и 27 човека.
При тези страни има прилика на политическите системи и култури, което е навело изследователите на идеята да се обединят със социолозите и заедно да изяснят как тези фактори влияят на ефективността на работата на правителствата.

Разработеният на базата на тези резултати математически модел показва, че вероятността от дисенсус се повишава с увеличаването на количеството членове на администрацията.
Критична точка се оказва споменатото в "закона на Паркинсън" число 20 - при неговото надвишаване способността на кабинета да достига до консенсус значително отслабва.

Изследователите се надяват, че получените от тях резултати ще бъдат полезни при формирането на ръководни органи и ще им помогнат да се справят с "коефициента на безполезност".