Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 11°
Не удряй без нужда: мнозина от живите заслужават смърт. А някои от мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай. Не раздавай смърт в името на правосъдието, зад което криеш собственния си страх. И най-мъдрите не виждат нишките на съдбата.
Бисери 4,103 прегледа
Следващ →

Още вицове

Лош ден? - Вашият брат-близнак е забравил рождения ви ден. - Тортата, приготвена за рождения ви ден, се е разпаднала под тежестта на свещите. - Звъните на горещ телефон на доверието, за да съобщите за потенциален самоубиец и ви оставят на изчакване. - На сутринта, след фирменото парти всички ви избягват. - Вашата компания за среща с "непознат" се оказва собствената ви съпруга. - Личният ви лекар ви предупреждава, че сте развили алергия към шоколад и алкохол. - Циганка - гледачка ви предлага да ви върне парите, след един поглед на дланта ви. - Искате да облечете точно това, с което пристигнахте вчера от кръчмата, но не можете да намерите нито една дреха. Урок по полово възпитание. Учителката: - Деца, започваме да изучаваме интересен предмет. Скоро в класа момчетата ще почнат да се интересуват от момичетата, а момичетата от момчетата... Иванчо: - Госпожо, а може ли тези, които вече са правили секс, да отидат да играят футбол? Студент по физика се прехвърлил богословие. Задрямал на лекция. Приближил се към него свещеникът, бутнал го по рамото и попитал: - Какво е това божествена сила? - Божествена маса по божествено ускорение. - Генко, искам всичко да си бъде, както си беше, разделихме се заради моята глупост, все още те обичам и искам да сме заедно! - И аз искам същото - Наистина? Кажи ми честно! - А-а-а, не, сторило ми се е... Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ!