Една мутра имала рожден ден и другите тръгнали за подарък. Чудили се какво да купят и решили да му купят нов анцуг. Купили те анцуга ама им се видяло малко и седнали да мислят, какво още да купят.
-Братлета, дай да му купим една шофьорска книжка бе. И без това си нема и само се набутва на ченгетата по 100 марки като го спрат.
-Да му купим ама трябва снимка. Ако му искаме снимка ще се сети за кво става дума.
-Не ни трябва снимка бе. Ще му залепим едно огледало на местото на снимката.
Купили те книжката и отиват на рождения ден. Дават подаръците и рожденника започва да разопакова.
-Яяяяяяя анцуг, бело и синьо, супер, такъв точно си немам я да си го облечем.
Облякъл анцуга и продължава.
-А стига бе. Шофьорска книжка. Лееелееееееее как се сетихте бе. И на снимката с новия анцуг.
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!