Един прокурор може да повдигне обвинение на когото си поиска и за каквото си поиска. Това не е преувеличено, законът му дава такова право. Разбира се, добре е да има доказателства, но не е задължително. Дори и делото да не „излезе“, т.е. обвиняемият да бъде оправдан, няма проблем. А и да осъди прокуратурата за незаконните ѝ действия, пак няма проблем. Защото бюджетът е насреща, за да поеме всеки непредвиден разход.

Прокурорските изцепки често се забравят бързо. Но това, че никой не говори за тях, не означава, че не се заплащат. Тъкмо обратното, често пъти започналите шумно разследвания приключват с тишина и обезщетение. Съдебните регистри са пълни с дела, заведени по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Това се доказва и от официалния доклад на прокуратурата за 2025 г. В този документ е посочено, че през миналата година 453 души са осъдили прокуратурата. През предишните две години броят им е значително по- малък – 291 за 2024 г. и 292 за 2023 г. Най-често обезщетенията се присъждат за вреди от незаконно обвинение. Естествено, сумите също са увеличени. Ако през 2024 г. прокуратурата е била осъдена да плати 3.4 млн. лв. обезщетения, то през 2025 г. вече скачат на 6.7 млн. лв.

Тепърва ще плащаме сметката на спецсъда

Прегледът на делата за обезщетение, завършили окончателно през миналата година, показва, че немалка част от исковете са заведени от хората, които са били подсъдими пред спецсъда. Тази институция бе създадена през 2012 г. с идеята да гледа дела срещу организирани престъпни групи. През следващите години обаче управляващите от ГЕРБ дадоха на спеца допълнителни правомощия като в крайна сметка там бяха коцентрирани почти всички „обществено значими“ дела – корупционните, тези срещу магистрати, депутати, министри и други висши чиновници. Така в рамките на няколко години спецът колеше и бесеше, докато не дойде 2021 г. Тогава институцията беше закрита, но междувременно бе успяла да забърка доста сериозни скандали. Най-шумният вероятно бе аферата „Осемте джуджета“, която се разви изцяло в специализираните прокуратура и съд.

От дистанцията на време днес е ясно, че тези институции хич не са си поплювали с повдигането на обвинения и налагането на тежки мерки за неотклонение от по няколко месеца арест. Това беше типично в работата на спецсъда, който използваше активно предварителното задържане. Нищо, че по закон обвиняемият все още не е осъден, това не пречи да полежи няколко месеца. И това се правеше масово.

Защо тези институции са били толкова уверени е друга тема. Може би хората в тях наистина са вярвали, че раздават справедливост, а може би са били насърчавани с политическа подкрепа.

Така или иначе е ясно, че днес някой трябва да плаща сметката. И това е бюджетът, т.е. гражданите.

Но не е само спецсъдът. Вярно, че това бе най-яркият представител на тази политика, но такива прояви е имало и в миналото, вероятно ще има и в бъдеще. За съжаление.

Групата „Сигма"

Ето един чудесен пример за такова дело. През 2015 г. специализираната прокуратурата шумно обявява, че „група Сигма е предадена на съд за подкупи“. „Сигма“ всъщност е името на една специализирана структура в столичната полиция. Това е моторизирано звено за бързо реагиране.

Според прокуратурата седем служители на „Сигма“ са били част от престъпна група за подкупи. Разследващите казват, че тези полицаи искали рушвети от шофьори-нарушители, а схемата е работила безпроблемно няколко години, защото имало протекции и на по-високи нива в системата.

В един момент обаче полицаите са арестувани и обвинени. Две години по-късно, т.е. през 2017 г., са признати за невинни. И това идва от спецсъда, който никак не се свенеше да налага тежки наказания. Иначе казано – колко трябва да е зле един обвинителен акт, че и спецът да не каже „виновен“.

Естествено, всички от групата завеждат дела по ЗОДОВ и получават обезщетения. В повечето случаи сумите не надхвърлят 10 хил. лв.

И още една полицейска група

Друго дело от този тип е срещу група полицаи от Пазарджик, арестувани през 2014 г. За тях се твърди, че са събирали подкупи от шофоьори по магистрала „Тракия“. Задържани са общо шестима души, които са изцяло оправдани още на първа инстанция. След това делото тръгва „по етажите“ на съдебната система с променлив успех – подсъдимите ту са виновни, ту – не. В крайна сметка обаче служителят, сочен за ръководител на групата, е изцяло оправдан, а решението влиза в сила след като прокуратурата не го обжалва.

Той завежда дело за обезщетение. Присъдени са му 80 хил. лв. обезщетение след като се приема, че наказателното дело е продължило прекалено дълго – цели 12 години. Освен това са претърпяни вреди от обвиняемия – както в кариерен, така и в личен и здравословен аспект. ВКС обаче намалява обезщетението наполовина.

Съпругата на Цветан Василев

От фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) минаха 12 години. А делото срещу нейния собственик Цветан Василев не е завършило дори на първа инстанция. А и едва ли някога ще завърши.

Обвинителният акт по този процес беше написан от бившия главен прокурор Иван Гешев, който твърдеше, че разследването е било като да кацнеш на Луната с дизелов двигател. В съдебна фаза обаче няма никакви полети – делото потъна в разпити на стотици свидетели и в четене на хиляди страници обвинителен акт. Основният обвиняем все така го няма.

Междувременно обаче неговата съпруга Антоанета Василева успя да осъди прокуратурата. Срещу двамата съпрузи се водеше и отделно разследване за пране на пари. То обаче никога не стигна до съд. И тъй като 12 години е прекалено дълго дори за българските стандарти, през юли ВКС осъди прокуратурата да плати на Василева малко над 6 хил. евро обезщетение. В решението си съдът записва, че прокурорът не е успял да представи „нищо за по-нататъшното развитие на делото“, т.е. явно и държавното обвинение няма идея какво да прави с производството. И още:

"Остава неясно какво остава да бъде извършено по досъдебното производство, нито дали има план и график за това, нито дали някой извършва координация и контрол за това“.

Вярно е, че 6 хил. евро не са кой знае каква сума. Но е показателна за некадърността на разследващите.

Съдията Пенгезов

Друг емблематичен случай – със съдията Веселин Пенгезов. Години наред той бе председател на едно от най-важните съдилища у нас – апелативния в София. През 2014 г. обаче срещу него беше образувано разследване заради обществени поръчки по европейската програма „Административен капацитет“ (ОПАК), по която съдилищата получаваха пари, за да обновяват информационните си системи, сайтовете си и др. Пенгезов бе обвиняем заедно с още няколко души и тогава произнесе крилатата фраза:

"На Делянчо е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния. Сериозно, какво да ви кажа повече. Какво да направи главният прокурор“.

По онова време главен прокурор беше Сотир Цацаров. Пеевски все още живееше в сянката на Ахмед Доган, а пък последният беше силният човек в ДПС.

Естествено, Пенгезов бе оправдан. Той осъди държавата в Страсбург, а както е видно от съдебните регистри – през февруари тази година е спечелил и дело по ЗОДОВ срещу прокуратурата. Присъдени са му малко над 36 хил. евро.

Взривът

Емблематично по отношение на забавено правосъдие и незаконно обвинение е делото за взрива на военните складове в Челопечене от 2008 г. В търсене на изкупителна жертва обвинения са повдигнати на тогавашния зам.-началник на Генералния щаб ген.-лейтенант Румен Цоков. Делото се проточва цели 13 години, като в крайна сметка офицерът е оневинен. Две години по-късно той завежда дело по ЗОДОВ. През 2024 г. апелативният съд му присъжда 70 хил. лв. обезщетение. Той обаче настоява за 110 хил. лв. и подава жалба до ВКС. Последната инстанция отхвърля жалбата и запазва размера на обезщението.

В решението обаче са подробно описани причините да се присъдят тези пари. Първо, само разследването се мотае над 6 години. Цоков губи работата си, а здравословното му състояние се влошава.

А какъв е резултатът от всичките години разследване? Нула – през 2021 г. всичките трима обвиняеми за признати за невинни.

Не сме виновни ние, а законът

Това са само малка част от примерите. Със сигурност могат да се изброяват още, защото делата са хиляди. Трябва и да се отбележи, че самата прокуратура също признава за проблема. Но нейният поглед е по-различен. Да го кажем направо – прокуратурата смята, че ѝ пречи законът. Това не е изненада, в миналото тази институция многократно се е оплаквала, че Наказателният кодекс е остарял, а НПК е прекалено формален. Затова не е учудващо, че според прокуратурата проблемът не е в това как прокурорите си вършат работа, а какви възможности дава законът на пострадали от произвол да търсят обезщетения. Ето точен цитат от годишния доклад на прокуратурата за миналата година:

"Отчита се като проблем законодателното решение за обективна отговорност на държавата за дейност на правозащитните органи. Продължава да е налице необходимост от законодателна промяна, която да въведе отговорност само при доказани груби нарушения на закона, извършени от съответните правозащитни органи и имащи за резултат незаконност на наказателната репресия. При действащото законодателно решение в множество случаи прокуратурата бива осъждана по ЗОДОВ, въпреки че органите на прокуратурата са действали в изпълнение на своите законови правомощия и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон“.

Иначе казано – прокуратурата е уверена, че повдигането на недоказано обвинение не следва да е проблем. Или пък, че мотаенето на едно дело няколко години също е напълно нормално. И затова настоява да бъде съдена само „при доказани груби нарушения на закона“. Не е ясно какво точно се има предвид под тази формулировка. Но е ясно, че у тази институция няма никакво желание да коригира поведението си. Така че делата най-вероятно ще продължат. А гражданите ще продължат да плащат.

И нека не се забравя, че пак гражданите плащат и прокурорските заплати.

Самуил Димитров