Документът вече се разглежда от европейските институции, а официалната оценка се очаква на 24 ноември като част от есенния пакет на Европейския семестър, чрез който ЕС следи икономическите и бюджетните политики на държавите членки.

Брюксел поддържа постоянен диалог с националните правителства, включително с българското, но конкретното разпределение на публичните средства остава в правомощията на съответната държава. Европейската комисия ще оцени дали заложените приходи и разходи отговарят на общите фискални правила на Съюза, обясняват още от европейската администрация.

От институцията напомнят и че през юли 2026 г. срещу България беше открита процедура за прекомерен бюджетен дефицит. Тогава Съветът на ЕС препоръча на страната да предприеме мерки за ограничаването му, включително чрез контрол върху увеличението на нетните публични разходи в рамките на определения корективен план.

Позицията на ЕК идва след няколко изявления на Радев за разговорите с Брюксел. На 27 октомври премиерът заяви, че европейските препоръки предвиждат сериозно ограничаване на разходите, за да бъде намален бюджетният дефицит от 5,7% до под 4%, а при възможност – до 3,5%.

Радев обаче подчерта, че правителството няма намерение да се отказва от основните си социални ангажименти. Сред тях са увеличенията на пенсиите и заплатите, майчинските плащания и данъчните облекчения за семействата с деца.

На следващия ден министър-председателят обясни, че остават спорни въпроси, които трябва да бъдат изяснени с Европейската комисия, без да посочи конкретните параметри, по които има разногласия. По думите му основното предизвикателство пред кабинета е да съчетае повишаването на доходите с намаляването на дефицита и продължаването на инвестициите в инфраструктура и други приоритетни проекти.

Премиерът предупреди, че изходът от разговорите може да се отрази на планираните социални мерки. Затова правителството не искало да прибързва с окончателното оформяне на бюджета, въпреки въпросите около срока за внасянето му в Народното събрание.