Хасковско област е сред регионите с най-слаба усвояемост на средства по различните европрограми. Областният град Хасково също е на опашката по този показател. Това сочи анализът  на водещия икономист от Института за пазарна икономика Явор Алексиев и стажанта Божидар Радев в секцията „Регионални профили. Показатели за развитие” за месец май.

Лошите условия за провеждане на самостоятелна фискална политика у нас продължават да са в основата на факта, че общините и регионите разчитат за финансиране на различни свои дейности основно на средства от Оперативните програми. В някои от случаите те са единствените им източници, коментират експертите. Според анализа това важи с особена сила за начинания, които изискват сериозни капиталови разходи, като построяването на пречиствателна станция, например.

Коментарът на анализаторите според резултатите е, че ефектът от усвояването на европейски средства зависи най-вече от това за какво и по какъв начин те са изразходени. Това означава, че 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. „Въпреки тази условност, размерът на реално изплатените средства на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е един от основните индикатори за успеха или провала на местните администрации - ако не друго, поне що се отнася до тяхната активност и административен капацитет”, коментират Явор Алексиев и Божидар Радев.

Според събраните данни от предишния програмен период и от началото на новия, към средата на месец  май общините у нас са усвоили близо 5 млрд. лв. като бенефициенти на оперативните програми на ЕС, като тук не влизат договорените суми.

Към средата на май 2016 г. средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек от средногодишното население. Сравнението  с предходните засичания на ИПИ показва, че има ускорено усвояване на евросредства напоследък.

На областно ниво Хасково е на опашката на сравнителната скала с 545 лв. средногодишно на човек. Габрово продължава да бъде областта с най-бърз темп на усвояване на европейски средства. Те са 166,5 млн. лв. до средата на май тази година, което е средно по 1 444 лв. на човек.

Най-нисък темп на усвояване се забелязва в област Кюстендил-367 лв. на човек.

На ниво общини притеснение буди фактът, че броят на общините, които са усвоили под 100 лв. средногодишно на човек остава без промяна от предходни засичания– 30.

Община Грамада, Видинско завършва таблицата за най-ниска усвояемост на евросредства с 0 лева. В Хасковска област обаче са други две от общините, включени в тази антикласация на 20-те от 265-те общини с най-малко привлечени средства от ОП на ЕС. Това са Тополовград с 39 лв. средно на човек и Симеоновград - със 17 лв. средно на човек усвоена сума по еврофондовете.

Според анализите, проблемите с усвояването на европейски средства се дължат на административна немощ на някои общини и на  ниското качество  на стратегическите документи за развитие. Фаворитизъм по политическа линия за определени местни управи от страна на централната власт, както и провал на изпълнителите е друга от солидните причини за неуспeваемост.

Един от изводите на експертите е, че усвояването на европейски средства не е панацея за предизвикателствата пред развитието на българските региони. Дори напротив, фиксирането на местната администрация върху печелене и управление на европейски проекти води до пренебрегване на други аспекти на регионалното развитие като създаването на среда, благоприятстваща инвестициите.

„За съжаление, за много български общини европейските средства се оказват не средство за постигане на тази цел, а нейна алтернатива. Това е продиктувано от вече споменатия отказ от политика на финансова децентрализация от страна на последните няколко български правителства”, коментират Явор Алексиев  и Божидар Радев.

Красимира Славова