Сряда, 2 септември 2026 | Хасково Слънчево 22°

Всички категории

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Оценка 0 от 0 гласа
Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!
Оценка 5 от 1 гласа
Спорили германец, швед и сърбин чии електровози са най-големи. Германецът се похвалил: - В нашите има тоалетна, баня и мини бар! Шведът го засекъл: - Това не е нищо! В нашите имаме и джакузи и фитнес... Сърбинът обаче казал: - Абе слушайте една история сега и сами преценете вие. Значи отивам аз на работа и се качвам в "Дишев"-ката да карам влака за Шид. Не щеш ли обаче от вътре някъде се чуваше тъп шум. Оставих аз помощника да кара и се метнах на "Застава"-та, карах 10 минути, стигнах до първи модулен шкаф - нищо. Надух пак "Застава"-та и още десет минути карах - пак нищо. После още двайсет минути карах и стигнах до трафа, а там отдолу в шкафа на преходите се заплели в една паяжина един шведски и един немски локомотив и бръмчат...
Оценка 5 от 1 гласа
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Оценка 2 от 1 гласа