Събота, 22 август 2026 | Хасково Разкъсана облачност 35°
Хасково България Светът Обяви Видео eTV

Разни

Блондинка влиза в магазин за платове. - Търся червен плат, ама да е много готин. Продавачът: - Имам, имам - разгъва един топ червен плат - Този е супер, френски, много модерен и скъп. - А, не! Не точно такова червено, искам по наситено! - Ама, разбира се... ето този - разгъва друг топ плат - Този е американски, също много модерен и скъп... - Абе, този цвят е хубав ама, няма ли някой по грапав.... - Имам, имам - разгъва трети топ плат - Специално за вас, от Индия... Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва: - Ето това е! Точно това ми трябва! Продавачът: - А, много ли ще вземете? Блондинката: - Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика...
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава: - Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно! Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев. Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?" Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи: - Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)