Понеделник, 24 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 32°

Разни

Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!?
Оценка 0 от 0 гласа
Кубрат Пулев имал рожден ден и събитието отпразнувал в столичен клуб. На другия ден майка му му звъни, да го пита как са изкарали: Мама Пулева: - Как изкарахте снощи маме? Кобрата: - Ами, още с влизането в дискотеката, отивам аз при диджейчето и му викам: Слушай сега браточка, начи тоя път искам нещо по-така... по-културно разбираш’и! К’во ше кажеш да започнем с италианска естрада... твааа Тото Котунио, Адриано Челентано, нещо Ерос Рамацоти... Мама Пулева: - Браво маме, а Андреа Бочели? Кобричката: – Буче, буче.. накрая изпя две от нейните тъпотии, аз се напих и си тръгнахме.
Оценка 0 от 0 гласа
Самолета излита. Пилота приветства пътниците по радиото: -Добре дошли на борда, аз съм вашият капитан, приятно пътуване... След това, обаче забравя да изключи уредбата и започва разговор между него и помощника: -Е, е две седмици на твърда земя, така съм загорял, сега като си пийна кафето ще повикам някоя стюардеса да ни врътне по една свирка. Естествено това се чува в салона и всички са шокирани, особено стюардесите. Една се затичва по алеята към кабината, за да предупреди, че уредбата е все още включена. Препъва се, изправя се запъхтяна и една баба от съседната седалка я хваща за ръката и я успокоява: -Не бързай чедо, сигурно още не са си изпили кафето пилотите!
Оценка 0 от 0 гласа
По празниците дори любимите ми научни работници от крепостта на науката - Магадан, си позволиха да му поотпуснат края и се отдадоха не толкова на открития, колкото на лични търсения. Ето каква обява е била забелязана да виси на таблото за съобщения в стаята за отдих на Магаданската Акушеро-гинекологична академия за репродуктивни експерименти, съкратено - МАГАРЕ. Дето се вика, реших да ви я прочета, защото кой знае - може пък някой да откликне и да помогне на човека. Но ето за каква обява става дума: "Гинеколог с тридесетгодишен стаж по специалността си, търси да сподели живота си с жена, която е в състояние да го изненада с каквото и да е, което не е виждал досега".
Оценка 0 от 0 гласа
Строител ковял пирон на покрива на черквата, когато случайно се ударил по палеца с чука. - По дяволите, не улучих! - изохкал той. - Не биваше да го казваш - обадил се отдолу свещеникът - Защо? - изсумтял работникът. - Да не би да ме удари мълния или що? - Да, може да те удари мълния - отвърнал отчето. В следващия миг се разнесъл ужасен блясък и от небето паднала мълния. Тя минала точно покрай строителя и убила свещеника. Отгоре отекнал глас: - По дяволите, не улучих!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)