Вторник, 25 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 34°

Разни

Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Люта зима, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи.Топките им се свили... до размера на трънки. Толкова им е писнало, че си отмъщават на всеки шофьор. Спират една кола и казват на шофьора: - Хич не ни пука имаш ли редовни документи, дали си пил, дали колата ти е в изправност. Излизаш от колата и почваш да пикаеш на снега. Ако успееш да напишеш "Пътна полиция" ще те пуснем, ако не успееш цакай стотарка... Излиза шофьорът, започва да пикае и да пише. Стига до "Пътна.." и не може повече. Фатмаците слагат 100тарката в джоба. Спират следващата кола. Шофьорът й стига до "Пътна пол..." и спира. И той олеква със 100 кинта. По едно време към тях се задава очукана ладичка. Спират я. Зад волана седи мангал. Обясняват му условията и той казва: - Немаш проблеми, бе брато. Ако искаш и "Пътна полиция на Република България" ще ти напиша. Материал имам бол. Ама трябва ти да ми фанеш писалката и да пишеш ти, че аз съм неграмотен...
Оценка 0 от 0 гласа
Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин. - Вода... Вода... - едва произнася човекът. - Нямам вода - отговаря бедуинът, - но продавам вратовръзки. Искаш ли? - Не. Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин. - Вода... Дай вода... Бедуинът: - Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли? - Не... С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен страж и му казал: - Съжалявам, без вратовръзки не пускаме!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)