Четирима пасажери пътуват в един влак-един шоп, един пловдивчанин, една дебела и една мощна блондинка.
Наближава тунел и изгасват светлините. В тъмнината се чува един юмрук. Излезли от тунела, светнали лампите и четиримата се спогледали мислейки:
Дебелата: Сигурно пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и го е цапардосала.
Блондинката: Сигурно пловдивчанина е искал да ми метне ръка, но в тъмното е нацелил дебелата и дебелата му е завъртяла един.
Софиянецът: Със сигурност пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и по погрешка е нацелила мен.
Пловдивчанинът: Оооххх, кога ще дойде друг тунел, та да му извъртя на софиянеца още един.
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
- Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
- Не, татко!