Седят художник и композитор в писателското кафене, пият си питието и се отегчават до смърт. По едно време художникът казва:
— Бахти скуката, ще взема да се изсера на масата…
Композиторът го въздържа:
— Остави ги бе, простаци, няма да те разберат…
Иванчо отива в пустинята... Изведнъж вътрешният му глас казва:
- Иванее, копай, тук има злато!!!
Копал, копал Иванчо... няма злато...
След малко вътрешният глас отново казва:
- Копай, тук има злато!!!
Пак нищо нямаа...?! Така няколко пъти и нищо...
Накрая вътрешният глас отново казва на Иванчо:
- Копай, тук има злато!!!
Иванчо копал копал и накрая намерил много злато... В тозии момент вътрешният му глас учудващо отвърнал:
- А...?!