Стоят си трима приятели и си говорят и тогава единият казал:
— Абе, да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб.
Тогава и вторият казал:
— Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех.
Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си:
— Ало, майко какво правиш.
— Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка.
— Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!
Майстор и калфа решили да си говорят в рими.
Майстора казал:
— Майстора Евстати на*ба сестра ти.
Калфата казал;
— Е, има рима, ама не е вярно, сега съм аз.
— Калфата Иванчо на*ба жена ти.
— Е, че то няма рима!
— Е, няма, ама е вярно!