София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
-(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея?
-(смутен)-Добра е -да.....
-Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо.....
Отива един при шивача, носи плат, и казва че иска да си поръча костюм от този плат. Шивачът взима мерки и казва, че няма да стигне за костюм.
Клиентът отива при друг шивач със същата поръчка. Шивачът взима мерки, взима плата и му казва да дойде след две седмици.
След двете седмици човекът отива и си взима готовия костюм. При това забелязва, че малкия син на шивача тича с панталони от същия плат. Възмутен отива при първия шивач:
- Какво трябва да означава това? Казахте, че платът не стига за костюм, а на мен друг шивач ми направи от същия плат, че и за сина му за панталони стигна!
- Правилно, но аз имам близнаци.