Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!
Учителка по зоология показва птича опашка на децата и пита:
- А сега деца, познайте, на коя птица принадлежи тази опашка!
Всички мълчат.
- Иванчо?
Иванчо става и казва:
- Е...а ли му мамата...
- Иванчо, веднага напусни класа и утре да доведеш баща си!
На другия ден, по време на урок по зоология, вратата на класната стая се отваря, появява се някакъв гол задник и отвън се чува мъжки глас:
- А, сега, госпожо Петрова, познайте, на кое дете съм баща...